Новини

Една година по-късно... На 18 септември 2025 г. в Университета с главно „У“ отново една от аудиториите е пълна заради история. Всъщност отново заради представяне на историческа книга. Както през 2024 г. книгата е на Александър Сивилов, но този път става дума за нещо доста по-сериозно – изследването „Гангстерите на Сухият режим и Голямата депресия в социалната история на САЩ“.
65 аудитория е пълна с хора, които искат да чуят и откритата лекция на същата тема. Независимо, че не става дума за сегашния момент. Независимо, че не се говори за съвременната геополитика или наболели политически въпроси, а може би точно заради това всички слушат с интерес за събитията в Америка отпреди един век.
Разказът не е толкова за пикантните подробности около живота на известните мафиоти като Лъки Лучано или Ал Капоне. Фокусът не е само и върху фигури като Бони и Клайд или Джон Дилинджър, историята е нещо по-дълбоко. Лекцията повдига въпроса за социалните сблъсъци в САЩ през 20-те години. Една е епоха, която обикновено е описвана като прекрасна смесица от празненства и джаз. Реалността е много по-сурова. Това е време на стачки, социални сблъсъци, преследвания и най-големия вътрешен конфликт от след Гражданската война в САЩ – войната от Блеър Маунтин. Заради тези проблеми и надигането на левицата се появява ФБР, а преследванията на анархисти и комунисти остават в американската история като „Първата Червена заплаха“. Кризата в САЩ е дълбока и започва още веднага след Първата световна война. Последвалата Голяма депресия ражда и феномена на гангстерите – банкови обирджии, които са възприемани от обществото като спасители, които раздават справедливост срещу финансовите магнати, предизвикали дълбокия социален водовъртеж.
Цялата тази история е пречупена през теорията за социалния бандитизъм на британският историк и вече класик Ерик Хобсабум.
Въпросите от публиката са много. Както за самите гангстери, така и за живота в САЩ или сравнения с живота в СССР от същата епоха. Срещата завършва с традиционната опашка за подписи и послания. За нас остава огромната благодарност за хората от нашата книжна общност – тази на книжните плъхове!